Дизайнът от нещата

Размислила съм се в последно време. На последното ми интервю за работа ме попитаха какво е за мен дизайнът. По време на интервюто на масата бяха изложени три различни отговора, сред които и моят. И от тогава насам като един младши wanna be дизайнер започнах задълбочено да мисля по темата. Разбира се, направих и леко проучване кой какво е казал по въпроса. И като цяло основният извод е, че дизайнът трябва да работи, да е функционален.

В моя свят напълно се съгласявам с това. За мен дизайнът трябва да може да служи на хората, да прави живота им по-лесен. В същото време, когато създаваме дизайн търсим красота и естетика. За мен дизайнът наистина събира много неща в себе си. Чрез него можеш да се докоснеш до всякакви видове изкуство, защото просто дизайнът е навсякъде. И не става дума само за графичен дизайн. Великите идеи, според мен, определено се раждат, когато създавайки дизайн в него вплетеш някакво изкуство. Няма значение дали говорим за изобразително изкуство, за музика, за танци. Всяко едно от тези неща има история и има характерни за него черти и особености. Създавайки дизайн за тема, която ни е непозната и не сме се сблъсквали до сега, първото нещо, което трябва да направим е да се запознаем с нея. Да я опознаем, да я изследваме. Дори бих сравнила този процес с подготовката на актьора за неговата роля, с процеса по опознаване на неговия персонаж. И това е моментът, според мен, в който ние освен, че като дизайнери просто си вършим работата, ние и се обогатяваме и това е само бонус от всичко останало.

За мен работата като дизайнер обогатява общата ми култура, разширява моя светоглед. Това е средството, чрез което опознавам света и нещото, което ми дава възможност да се сблъскам с различни теми и проблеми на съвременния свят, да бъда в крак с бързо развиващия се тех свят. Но освен, че дизайнът е нещото, което ме държи в настоящето и ми дава поглед към бъдеще, той ме връща и назад в миналото. Привърженик съм на идеята, че добрият дизайнер краде идеи и гледа от великите артисти и дизайнери. За тази цел, обаче, трябва да се погледне в миналото. Трябва да бъде разгледана историята на дизайна, историята на изкуството. Да опознаеш различните течения, които са били през годините. Не бива да се фокусираме само в настоящия момент. За разлика от повечето източни филосифии, които приканват хората ба бъдат в настоящето, които използват клишето “да бъдем тук и сега”, да се наслаждаваме на настоящите моменти, то според мен, когато създаваме дизайн трябва да се обръщаме и към миналото. Но ето, това пак не е достатъчно. Гледайки към миналото, трябва да гледаме и към бъдещето, да сме иновативни, да сме уникални и в същия момент, когато създаваме да видим какво служи на нашето време. Например, ако разгледаме един дизайн на плакат от 70те или 80те години, те са много по-цветни, хаотични, повлияни от тогавашните обществени течения и интереси, от навлизането на психаделиците и хипи движението. И ето 40 години по-късно нещата са доста по-опростени. Търси се минимализъм, изчистеност, борави се много с така нареченото бяло пространство. Използва се само най-необходимата информация, само ключовите моменти. Което е и търсено в настоящия забързан живот.

Служещ да удовлетворява нуждите на обществото, дизайнът, според мен, е твърде комплексно нещо. Вероятно и затова ми харесва толкова. Чрез него определено се сблъскам с интересни теми и проблеми, а наред с това по пътя си срещам и изключително интересни хора. Това определено ме мотивира да искам да знам, да се уча и да виждам все повече и все повече от света. А, обмяната на опит и идеи, когато срещнеш хора – артисти, дизайнери или нека ги наречем криейтиви, е уааау! Имам чувството, че сякаш се случва магия! Нали знаете как при духовните практики говорят за едни други измерения и пространства. Е, точно за това говоря. За едно своеобразно пренасяне в друго магично пространство.

Та, и за мен дизайнът е функционален. Той върти онова имагинерно колело на живота ми и ме кара да съм любопитна към света. Макар и да съм още в началото и да имам още много какво да уча, това е моето мнение, това са чувствата ми към дизайна. Той ме спаси, промени и продължава да ме развива. И се надявам нашата връзка да продължи още дълго, защото наистина нямам търпение да видя къде ще ме отведе.

И така, предлагам след 5 години да видим пак какъв нов смисъл ще съм намерила в дизайна 🙂